Водачът на листата на „БСП за България“ в 7-ми МИР Габрово Крум Дончев в интервю, предоставено на Агенция “Фокус” от пресцентъра на Националния съвет на БСП.
Въпрос Г-н Дончев, как би звучало едно обобщение за ролята на транспорта в икономическото развитие на България според вас?
Крум Дончев: Без съмнение ролята на транспорта в стопанския живот на една страна се обуславя от съвременните икономически тенденции на фона на основната задача, която транспортът изпълнява, а именно да преодолява пространството между производството и потреблението. Глобализацията допълнително допринася за увеличаване на движението на пътници и товари на дълги разстояния. Именно тези факти определят приоритетното значение на транспортния сектор за успешното осъществяване на икономическите процеси в България. Но това е в общ план, а би ми се искало да насочвам вниманието на българската общественост върху препятствията пред сектора, които от своя страна забавят и икономическия прогрес, както и към мерките за тяхното преодоляване.
Въпрос Г-н Дончев, ако сте министър на транспорта, какво незабавно бихте променили в сектора?
Крум Дончев: Без значение дали е министър, премиер, държавен служител, народен представител или нещо друго, то най-важното, което трябва да знаем, е, че човек, който е избран от народа или работи за държавата, трябва да има не само стратегическо и отговорно държавническо мислене, но и действия в същата посока. Разбира се, тази тема е доста обширна, но обобщавайки, бих се позовал на четирите основни приоритета пред българския отрасъл. Според мен предходните правителства не проявиха необходимата политическа воля и не приложиха оптималните решения, а именно: Промяна на баланса между видовете транспорт – тук се визира подобряване на автомобилния транспорт, възраждане на железниците, подпомагане развитието на въздушния транспорт, модернизиране и адаптиране на системата за морски и речен транспорт към съвременните изисквания, както и осъществяване на взаимовръзките между изброените видове транспорт. Усилията ни трябва да бъдат насочени към интегриране на българската транспортна инфраструктура с европейската транспортна система, осигуряване на адекватно, прозрачно и публично финансиране.
Въпрос Продължава да е актуален проблемът с не дотам задоволителното ниво на адаптация на българския сектор към европейската транспортна действителност. На какво се дължи това протакане в преструктурирането и модернизирането на бранша?
Крум Дончев: Причините обикновено са комплексни, но ако бих могъл условно да ги разделя на вътрешни и външни. Както няколко пъти вече съм споменавал, едни от основните вътрешни причини, са липсата на политическа увереност през последните няколко години, неправилна класификация на приоритетите в сектора, непрозрачното усвояване на европейски средства при инфраструктурните проекти, липса на ефективна и дългосрочна програма за развитие. Това са все фактори, които при наличието на представителна обществена подкрепа и подходяща политическа решителност, могат да бъдат сравнително бързо преодолени. Докато външните фактори, при които визирам нелогични за мен политически и икономически обвързаности, не в посока отстояване на националния интерес, вмешателство на външни фактори, както и въвеждането на различни скорости на европейско развитие, биха изискали по-задълбочен анализ, изготвяне на общонационална стратегия и най-вече приемственост в защитата на нашата си, българската кауза.
Въпрос Каква е посоката на Европа и как ние се вписваме в нея? Знаем за пакета „Мобилност“ 1 и неговата умишлена рестриктивност към държавите по периферията на Европа, в това число и България. Бихте ли разгърнали малко по-обширно тази тема, тъй като браншът е изключително голям и заинтересован какво и как би се случвало в бъдеще.
Крум Дончев: Да, знаем за тази рестриктивност, но това в никакъв случай не трябва да ни отказва да търсим правата си, тъй като ние сме пълноправен член на Европейския съюз и не само можем, но и сме задължени да вдигнем глава и да отстояваме принципите на неговото създаване, а именно общ пазар и свободно движение на работници, стоки и капитали. Във връзка с посоката на Европа, бих желал да припомня и малко предистория, за да бъдем максимално точни. Президентът Юнкер през 2014 година определи стратегия за развитие на работни места, растеж и инвестиции, както и единен цифров пазар, като първите два приоритета за политиката на ЕС. Целта е да се насърчи растежът, конкурентоспособността, работните места и вътрешният пазар, по-специално чрез по-добро използване на възможностите, предлагани от цифровите технологии. По-конкретно, в транспортния сектор такива инструменти могат да подобрят използването на съществуващите ресурси и ежедневието на гражданите. Дигитализацията, новите технологии и големите данни имат потенциал да променят начина на организиране и управление на потоците от товари и трафик, генерират бизнес възможности и проправят пътя за иновации, нови услуги и бизнес модели. Той позволява сътрудничество и по-добра видимост на веригата за доставки, управление в реално време на трафика и товарните потоци, опростяване и намаляване на административната тежест, и позволява по-добро използване на инфраструктурите и ресурсите, като по този начин увеличава ефективността и намалява разходите. За да се възползваме от тези предимства, транспортът трябва да стане цифров по подразбиране. Електронните данни трябва да протичат безпроблемно през веригите за доставка, включително обмена на данни с публичните власти и между фирмите. Данните трябва да се използват за генериране на добавена стойност за бизнеса. С оглед на подкрепата на този процес и подобряване на оперативната съвместимост в логистиката и товарния транспорт между различните видове и сектори, Комисията създаде специална експертна група, Форум за цифров транспорт и логистика (DTLF), в който форум България няма активно участие. Всъщност, това е платформа за сътрудничество, където държавите-членки, публичните образувания и организации обменят знания, и координират политиката и техническите препоръки за Европейската комисия в областта на цифровизацията на транспорта и логистиката във всички видове транспорт. Досега постиженията и резултатите от DTLF включват препоръки и подготвителна работа за предложението за регламент относно електронната информация за товарния транспорт. Концепция за цифрови коридорни информационни системи („федеративна платформа“), целяща да улесни обмена на данни между всички видове заинтересовани страни от веригата на доставки чрез свързване на съществуващите трансгранични ИТ платформи и услуги. Съгласно първия мандат на DTLF (2015-2018 г.) бяха създадени две подгрупи, които се занимават съответно с дигитализацията, приемането и хармонизирането на електронна информация за товарен транспорт и създаването на цифрови коридорни информационни системи. За съжаление, и тук България няма активно участие в този форум и работните му групи.
Впоследствие президента Урсула фон дер Лайен през 2019 година продължи и разшири приоритетите на ЕК като съюз, който се стреми към повече. Дневният ред за Европа зададен в документ с политически насоки се основават на общите идеи и приоритети, които обединяват ЕС. Те не са изчерпателна работна програма, а по-скоро целят да очертаят общата ни работа. Политическите насоки се съсредоточават върху шест основни приоритета за Европа през следващите пет години и след това: Европейска зелена сделка, икономика, която работи за хората, Европа, готова за дигиталната ера, защита на нашия европейски начин на живот, по-силна Европа в света, нов тласък за европейска демокрация. Нали всички разбираме, че зад тези думи и тази европейска стратегия абсолютно нищо не докосва България и то ни най-малко. Тук аз имам своята категоричност, че през следващите години трябва да работим заедно, за да смекчим насадените ни страхове, неразбирания и да създадем възможности.
Въпрос Как може да се случи всичко това?
Крум Дончев: В работния план за постигане на приоритета за Европейска зелена сделка се включва ускоряване на преминаването към устойчива и смарт мобилност.
Транспортът представлява една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС и все още нараства. За да се постигне климатична неутралност, е необходимо 90% намаляване на транспортните емисии до 2050 г. Пътният, железопътният, авиационният и водният транспорт ще трябва да допринесат за намаляването. Постигането на устойчив транспорт означава поставяне на потребителите на първо място и предоставянето им на по-достъпни, по-здравословни и по-чисти алтернативи на настоящите им навици за мобилност.
Мултимодалният транспорт се нуждае от силен тласък. Това ще увеличи ефективността на транспортната система. Приоритетно ще трябва да се насочи финансов ресурс за иновации в частта алтернативни и екологични горива за сухопътен транспорт, тъй като той е и неизбежен фактор в изпълнението на веригата на доставки. По-добро управление и за увеличаване на капацитета на железниците и вътрешните водни пътища. В авиацията ще трябва да се рестартира работата по приемането на предложението на комисията за наистина Единно европейско небе, тъй като това ще спомогне за постигане на значително намаляване на авиационните емисии.
Европейският комисар по транспорта Адина Валеан, в сътрудничество с германското председателство на Съвета на ЕС, проведе дни на цифровия транспорт на 18 ноември 2020 г., на които се потвърди каква роля ще играе дигитализацията за повишаване на устойчивостта и ефикасността на транспорта на бъдещето. Тематичните сесии бяха фокусирани върху следните теми: разработване на общо европейско пространство за данни за мобилност и взаимодействието му с други пространства за данни, привеждане в съответствие на европейската транспортна инфраструктура за бъдещето, цифровизация в рамките на ревизията на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), смарт мобилност и Европейската зелена сделка, която може да поддържа безпроблемна и мултимодална мобилност за пътници, интелигентно управление на трафика и транспортна автоматизация. За постигане на тези цели, в България трябва приоритетно да се работи и да се създаде необходимата организация с цел наваксване на изоставането в рамките на ЕС и превръщането на страната във водещ транспортен хъб на Източните Балкани и Черно море. Това е залегнало и в програмата на БСП за сектор „Транспорт“. България има своето уникално географско разположение, което свързва Европа с Близък и Среден Изток, това е нещото, което трябва да разработим и използваме. Всичко това минава и през сигурна и безопасна инфраструктура. Не е редно политически партии да си преписват национални инфраструктурни проекти за своя сметка, които са и международни пътни коридори, включващи магистрали, тунели, мостове и други, защото те трябва да са обект на многогодишна и последователна политика за настоящи и бъдещи правителства.
Въпрос Моля да конкретизирате някои от тези важни проекти?
Крум Дончев: Тунелът под Шипка, например е ключов елемент от международен транспортен коридор, който трябва да бъде реализиран, колкото е възможно по-скоро и то без значение от кое правителство. Не трябва да забравяме, че националните проекти, касаещи пътната инфраструктура, са част от Европейската стратегия за международна свързаност, като ангажимента за изграждането й не е дело на един или друг премиер или вицепремиер, а на национална кауза и задължение на всеки държавник.
Въпрос Споменахте безопасна инфраструктура. Това не е ли един от сериозните проблеми в България? Тази тема е безкрайно болезнена за всички ни. Разбираме, че БСП по никакъв начин не е получавала възможност да реализира своята нова програма в тази насока, но поне е участвала активно в обществените дискусии. В случай, че спечелите предстоящите парламентарни избори и имате възможност да съставите правителство, откъде ще започнете?
Крум Дончев: Категорично! Здравето и безопасността на гражданите трябва да е на първо място и тъй като тази тема е доста обсъждана, а също така е без видими резултати, то бих се наел да направя и няколко разяснения. Аз съм човек, който дълбоко признава и оценява всяка ангажираност към този проблем, но тук трябва да сме наясно, че е необходим различен, кардинален и категорично нов подход. Буквалното копиране на европейските стратегии и платформи няма да ни свърши никаква работа, а точно обратното. Необходимо е България да адаптира своя собствена платформа за разрешаването на този проблем и всички трябва да сме наясно, че нейната реализация ще отнеме не малко време. Ние предлагаме в програмата си тотална смяна на концепцията, свързана с пътната безопасност. Истината е, че човешката мъка и страдание, психическите травми нанесени вследствие на пътнотранспортните произшествия, изобщо не могат да бъдат измерени. Данните показват още, че през 2019 и 2020 година в страната са регистрирани 12 230 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 1 100 и са ранени 15 300 човека. 4 000 000 000 лева са загубите от ПТП-та годишно за икономиката на страната. В това число влизат обезщетения за убити и ранени, материални щети, нетрудоспособност, издръжка на затворници и т.н. Сумата се равнява на 2 % от БВП. Изплатените суми по “Каско” и задължителната застраховка “Гражданска отговорност” възлизат на около 1,5 млрд. лева за 2019 и 2020 година. Основните фактори, определящи безопасността на движението по пътищата, са поведението на участниците в движението, тяхната култура и отговорност, уменията у водачи и тяхното прилагане, нивото на безопасност на пътната инфраструктура в частта проектиране, изпълнение, състояние и поддръжка, безопасността на автомобилния парк и качеството на доболничната и специализираната медицинска помощ. През последните 4 години работим активно за създаването на тези предложения и вярваме, че ще успеем да ги реализираме. Когато говорим за безопасна инфраструктура, настояваме Агенция “Пътна инфраструктура” да бъде под пряко подчинение на Министерство на транспорта, за да няма постоянното размиване на отговорност, което ежедневно наблюдаваме.
Въпрос Законът за движение по пътищата е най-променяния през годините. Налагат ли се нови промени?
Крум Дончев: Това е неизбежно, тъй като той се променя единствено и само за козметични неща, които не носят така желания ефект. Доколкото си спомням, дори по време на предишните парламентарни избори, управляващите заявиха, че ще имаме нов закон и той ще се състои от три части, ами къде е, защо се отказаха? Аз като човек, който активно участва в опитите за разрешаването на тази проблематика, имам и своето мнение, което е свързано с кардинален подход за създаването на адаптирана стратегия, заимствана от добри европейски практики.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=54845